История Към 1809 г. В Златица вече е действало килийно училище. Отговаряйки на изискванията на времето и на новото българско общество, в 1865 г. училището прераства в светско. То възпитава и изгражда значителна група просветни дейци, практикуващи извън родния край. След освобождението просветното дело в Средногорието задоволява все по-успешно нуждата от знания и науки. До 1880 – 1881 г. в златишко са изградени 11 мъжки и 2 девически училища. Алипи Влайков, брат на писателя народник Тодор Влайков, учителства в Златишкото класно училище общо четири години и въвежда нов метод в обучението. За Златишкото училище са отпуснати държавни средства и през 1882 – 1883 г. започва строежът на нова сграда за прогимназия. И през следващите десетилетия в Златишкото училище работят млади и амбициозни учители, които продължават делото на възрожденците, но внасят и нов дух в училището. Сред многото деца, които идват да учат тук от други селища е и Димитър Стоянов, бъдещият писател Елин Пелин. През учебната 1935 – 1936 г. се взема решение Златишката гимназия да приеме за свой патрон Отец Паисий. По това време директор е блестящият математик и народен художник Дойно Буновски. Въодушевен от събитието, той рисува портрет на Паисий и лика му върху училищното знаме. Училището постоянно се променя. Учебната сграда става тясна. През 1992 г. започва изпълнението на разширение на училищната сграда с цел създаване на средно училище.