Ударението на тази кафе-пекарна е на последната сричка – не само произношението и рецептите тук са по френски обичай, но и отношението към храната. Как това е мечтата на един човек, който досега се е занимавал с икономика, разбираме над кекс с кафе.

Гато се появява на адреса си преди месец и нещо, право от фантазиите на Стефан Йорданов. Преди две години той най-сетне казва на глас, че иска да пече сладкиши на пълен работен ден, а след като баща му отговаря "аз винаги съм го знаел", пускаме историята на забързан каданс – Стефан оставя работата си, заминава за Франция, за да се обучава на сериозно отношение към продукта и рецептата и после се връща, за да готви тук. Защо в София, ще ви стане ясно, когато видите колко му е важно да вкарва вкус на дом в храната – и това не е просто метафора. Откриваме дюля и роза в две-три имена на витрината, обаче експериментите тук не са само с местни вкусове. Стефан обяснява, че в тази професия се иска смелост – а изненадите понякога не са само за нас, но и за кухнята, където им харесва колко сме отворени да опитваме новото. Като кроасан, замесен с квас например, или пък кекс минус брашно плюс много мандарини. Дотук говорим предимно за сладки неща, но освен за следобедно капучино с десерт, Гато променя витрината си според часовника през целия ден – за закуска вадят кроасани и правят страхотно еспресо, за обяд приготвят мини-пици и сандвичи с техен хляб. В момента е 16:30, така че масата до прозореца ни чака с орехови тарталети с шоколад и портокал и кекс с кафе. Някъде зад нас от кухнята тъкмо вадят чийзкейка и се канят да го режат – да ви пазим ли парче?