„Къща на музите”- така в буквален превод звучи древногръцката дума за музей. Тоест според изначалната дефиниция това е място, където деветте богини на изкуствата трябва да вдъхновяват, забавляват, образоват и възпитават.

Изхождайки от тази древна дефиниция беше разработен и проектът  за реставрация и консервация на античната крепост „Цари Мали Град“, както и подредбата на различните експозиции в комплекса.  

Праистория 

Праисторическите ни артефакти и документирани археологически структури са ограничени по брой и с малък формат, но интересни по съдържание. Акцент за обекта са тракийските култови ями, представени чрез обемен макет, информационни табла и оригинални находки от светилището и района.

Друг интересен акцент в експозицията са каменени балвани (мегалитни измервателни уреди), по които древните са проследявани календарните цикли и съзвездията.

Бит и поминък през късната античност

Чрез възстановки и оригинални артефакти са представени богатото материално и културно наследство от късноантичната епоха.

Посетителите се потапят в атмосферата на ежедневния живот на местното цивилно население от перида. Занаяти, търговски връзки с др. антични центрове на империята.  Влиянието на християнството в духовния живот и отражението му в бита. Християнската символика върху предмети от бита.

Могат да се видят и разнообразни оригинални артефакти : животновъдски инвентар- подкови, петали, звънци, нашийниц.

Реконструкция на ежедневното облекло на местното население. Текстилни възстановки на костюмите. Женски костюм със съответните накити и тоалетни принадлежности.

Богата колекция от накити- фибули, пръстени, гривни, копчета, обеци, огърлици…. Обемна реконструкция на вертикален тъкачен стан.

Керамика

Керамиката е най-широко разпространения материал в един археологически обект. Тя дава най- пълна информация за функционалната същност на обекта и хронологията. Представени са различни типове от битова и култува керемика от обекта и региона.

Нумизматика 

Монетите са най-многобройните находки от обекта. Те са извор на много информация за хронологията, търговските връзки и взаимоотношения в късноантичната епоха. Колекцията включва монети от почти всички известни императори и различни номинали. Един от изключителните експонати в тази сбирка е бронзова монета-минима на инператрица Гала Плацидия.

Военен живот

С военни и охранителни функции се свързва целият живот на крепостта. Богата колекция от върхове на стрели, ножове, бойни топки и пр. може да бъде видяна от посетителите. Също така възстановка на войн с пълно бойно снаряжение- шлем, щит, меч и копие, както и действащи възстановки на обсадна техника.

Хълма Св.Спас и връх Св.Иван са разположени по билото на Верила планина. До тях се достига от изходните пунктове при с.Белчин и хижа Белчин по няколко изградени екопътеки в района. В близост преминава и трасето на големия трансевропейски туристически маршрут Е4, който започва от Пиринейте в Испания, следи Алпите и Карпатите в средна Европа и завършва на полуостров Пелопонес в Гърция.  На Българска територия маршрута преминава по билните части на планините Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.

Хълмът е и неизменна част от вековната история на района. С него са свързани легендите за голямо старинно селище, известно като „Цари Mали град“, което се предполага, че означава „Малък Цариград“. Там до ХIХ век все още са били частично запазени белите каменни стени и кули на крепост. Те напомняли на местното население за Цари град. И до ден днешен в менталната култура на белчинци „Цари Mали град“ е старото име на с. Белчин. Тези разкази и предания бяха повод през 2007 г. да стартират археологически проучвания на хълма „Св.Спас“ . Още в началото на разкопките беше изяснено, че непосредствено под върха на хълма се намират останките от римска крепост с военно-охранителни функции, която в късния си етап се превръща в укрепено селище. Проучени и документирани са разнообразни структури от фортификацията (кули, порта и крепостни стени), сгради, разположени около и долепени до крепостната стена, както и проучени сондажно останки с културни пластове от селищния живот във вътрешността на обекта.

Там, на 990 м. надморска височина бяха открити и доказателства за приемствеността на култовото място през хилядокетията – от езическото светилище на траките, през раннохристиянската църква от IV век, раннохристиянската базилика от VI век, средновековната църква „Възнесение Христово”, построена през втората половина на XV век , за да стигне до наши дни един оброк сред дъбовата кория.

Археологическите проучвания на хълма "Св.Спас" показаха, че изграждането на крепостта е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.). Мястото на крепостта е избрано преднамерено и е съобразено с възможността за наблюдение на котловината и защита на нейната западна част. Възникналото селище е съобразено с минералните извори в подножието, рудните залежи с магнетитов пясък в целия район и стратегическото кръстовище на два антични пътя. Крепостта се намира в близост до древния военен, търговски и съобщителен път от Рим през Аквилея, Рагуза, Скупи, Пауталия, Германея, Филипопол, Константинопол, както и до трудно достъпния, но най-пряк път към Македония.

Разкопаването на по-голяма площ по време на проучванията даде изключително много материал: 1078 бр. находки / монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и др./, както и множество архитектурни останки и стратиграфски ситуации, позволяващи да се направят съответни изводи и заключения. Установени са 5 фази на обитаване на хълма, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен раннохристиянски център в орбитата на големите градски центрове от античността–Сердика, Пауталия и Германея. 

Траките

При проследяването на историческите пластове е доказано, че най-ранното използване на това място започва още във втората фаза на ранно желязната епоха ( VІІІ-VІ в пр.Хр). Открити са множество малки и по-големи ями разпръснати из цялата площ на обекта. Те са единични или групирани по няколко, но всички са запълнени с въглени и фрагменти керамика. Фрагментите са от различни типове съдове, правени на ръка. Преобладават урноподобните и разлатите форми. По някои от тях има врязана декорация, езичести дръжки, по-рядко релефна лента с прищипване и излъскване. Ямите определено имат култов характер, типичен за тракийското население. Липсата на изявен културен пласт от тази епоха изключват поселищен живот, но не и разгръщането на ямно светилище.

Римляните

Вторият период на спорадично посещаване на обекта се отнася към късно римската епоха (ІІІ–нач. на ІV в.). Свидетелство за това са монетните находки, както и някои фрагменти на луксозна сива и червенолакова керамика. Няма сигурни следи от обитаване. Най-вероятно в този период е функционирало езическо светилище, останки от което се откриха в най-северната част на обекта. Малкото останало от него предполага квадратен план с тесен коридор в средата и две помещения отстрани. Голяма част от него е унищожена при издигането на раннохристиянската църква от кр. на ІVв

            1. Първи строителен период на крепостта 

През III век по периферията на Свещения хълм е изградена оградна  стена от дървени колове и плет, обмазана с глина, опожарена в средата на IV век по времето на въстанието на узурпатора Прокопий (365 – 366 година)

            2. Втори строителен период на крепостта 

В края на 60-те години на IV в. управителите на късно римската провинция Средиземна Дакия, предприемат укрепяване на хълма.  Изградена е каменна  крепостна стена, като дългите отсечки от крепостните стени са подсилени с няколко кули в най-уязвимите точки. Крепостната стена огражда цялата горна част на хълма с площ около  1 ха.

            3. Трети строителен период на крепостта 

По времето на обширната възстановителна кампания на византийския император Юстиниан Велики (527-565 година) на крепости и градове, укрепителната система на крепостта е реконструирана, а по време на неговия наследник император Юстин II  (1565 – 1574 година) е изградена преградната северна крепостна стена с две мощни ъглови правоъгълни кули и крепостната порта.

Животът в крепостта спира след 578 г., но в подножието на хълма местното население остава да живее. При направата на канализацията в с. Белчин на много места се откриха останки от обитаване през византийския период и средновековието.